Небрежно се надига любовта

Небрежно се надига любовта.
Размества разни дребни вещи.
Законите настъпва с меки ходила.
В чаршафите се спира нещо.
Безсмислен
и съсипан
изглежда всеки
значителен предмет.
И музиката като сняг засипва
това, което се разкалва
пред очите.

1999

Когато погледна назад си присвивам очите

Когато погледна назад си присвивам очите.
Блъсва ме такава светлина…
Губя силуета на града,
помня чертите;
пипам ъглите на сградите
с мръсни думи по тях.

Когато погледна назад
се подпирам.
Чувствам се
като притисната жена.

През мъчното,
което ме пропива
разбирам,
че съм тъй-
красива,
и тъй-безполезно е
точно това.

Скръбта ме прониква
като кафе във покривка.
Почуквам небрежно
по масата с ръка…
Миг-два да постоя
като старица на припек,
вгледана в разбитата си
войска.

1999

Започвам да пия от сутринта

Започвам да пия от сутринта-
небе с лед,
блъснати коли.
Към обед правя
слънчеви зайчета,
но напрежението боли.
В пет вече се прибирам,
наливам си джин.
Денят минава през мен
и ме разбива.
Не мога да го преработя
като човек.
Нещо като цироза-
на сърцето.
Почва с четене на книги.

1999

Ако трябва, ще имам

Ако трябва, ще имам
нокти.
Ако трябва –
кърваво червени,
и много,
и големи.
Искам целите да ги забия
във сърцето на живота си.

Трябва ми опорна точка.

Сякаш се върти без мен,
сякаш не нанизва мен,
сякаш ме разбива като мида
в ниските скали.

Като разкачена жичка
ръката ми виси…

1999

"Писмо в бутилка"
стихове в намерена бутилка
1999

© Мария Канева - автор

© Боян Донев - илюстрации

Всички права запазени.