Продай старата кожа

Продай старата кожа-
нека платят.
Продай я на чужди
тъй, сякаш е чужда.
Не питай струва ли,
продай я на битак,
парите-в брой, със пазарлък.

Всичко свое купи точно с тия пари.

И нито за миг,
нито миг,
никога

не помисляй за старата кожа,
дори да си щастлив.

1996

В следобеда се будиш с лекота

В следобеда се будиш с лекота;
Настъпващата вечер - кораб син
Удобно те изтегля от съня;

Настъпващата вечер като вход
поема хлътналата фигура

-следобеда лениво издълбал-
-най-сладкото кресло отлял.

Във стаята ти синьото прелива
като вода
в хлътнатина.
Целувката тъй цялостно е врязана
в съня.

Едва докосвам щорите с ръка.
Настъпващата вечер - кораб син
Неволно ме изтегля от съня.

1996

Остави ме в снега

Остави ме в снега
като малка картина във рамка.
Остави ме сама
без сълзи, без приказване.

Облечи ме в пола,
поиграй си с тегела, с косата.
с тъмен цвят не дълбай
по лицето ми малко.

Постави ме в света
като котка на скут,
като дъжд във гора
-до прозореца в гръб-
-сънна птица-
Остави ме в снега,
в мен е топло,
а тука е тихо.
Остави ме в света.
Като целувка сънна сложи ме
върху белия ден
без сълзи, без приказки.

1996

Да мога да се пръсна като чаша

Да мога да се пръсна като чаша
-кристали сняг на слънце-
и вода.

Да мога като зима да умра.

Дръпни ме силно,
с удар
както спя.

Блъсни ме,
разсипи ме
като захар
по хладните измокрени
листа,
със първата неволна тръпка
на деня.

1996

Сънят ме хваща като дълъг ден

Сънят ме хваща като дълъг ден,
Главата ми притисва със ръце,
Редът във мен накъсва на парчета
И ги поставя в чужд и странен ред.

Така чиниите да счупя искам,
когато съм с отворени очи,
но ги поставям леко,както леко
остава дишането ми в съня.

Не е възможно никакво оттласкване
на Цялостното в мен. То се дроби
и като пясък ситен, мек блести-
сърдечен и безплоден говор.

1996

Красотата е като хол

Красотата е като хол,
в който всичко е приковано.
И палтото е още на стола,
и обувките - в пръски от кал.

Сякаш някой с ключа ти е влязъл
и е чакал така часове,
на вратата те спира внезапно,
дръпва шала ти, вгледан в теб.

Ти си вече Жена, всичко мина,
“Миг поспри!”, само спри и ела
отразена във тоя прозорец,
с тая лампа, блестяща в тила.

Красотата е като хол,
в който всичко е приковано.
И палтото е още на стола,
и обувките - в пръски от кал.

1996

Дните, пълни като вълни

Дните, пълни като вълни
лениви,
като устни след сън,
леко, неусетно
ме разтварят
в пясък и сол.

Нищо не остава
след целувките ни.

Само този шум-
чуждоземен, смътен, тягостен;
шум от море.

1996

Нощта изтегля светещи конци

Нощта изтегля светещи конци,
придърпва ни, затяга ни, върти ни,
обвива ни и в следващия миг
ни пуска да си тръгнем-
без да иска
нито цветче от тъмния букет,
който тежи,
събира ни като дърва във кош-
реди
ръцете ни ръка върху ръка.

Тъй-близо чувствам огъня сега.

1996

На старата напечена скала

На старата напечена скала,
Над хладната вода,
Над синята вода, която тече,
На старата скала като на пещ.

Да пуша бавно късата цигара
от все сърце.
Да пуша бавно миналите дни
като трева.

Насън е сладък всеки минат път.
На светло сладостта ме претопява.
Във киселия сок на утрото
се впивам като болен във лимон.

1996

Във меките предели

Във меките предели на завивките,
във сънните одеала,
в дълбоката усмивка на деня,
в оная долина.

Във топлите предели на сърцето ти,
по нежните ти имена,
по тоя малък кей над вечерта
и над смъртта.

1996

Флейта

Във спазъма на сънния следобед,
в прихлупения ден,
в затворения кръг над мен,
във песните, любими още.

В източения дим на мисълта,
обтегната назад,
в затворения кръг на паметта,v в източения профил на скръбта
и на звука.

1996

Потопена до глезен

Потопена до глезен във вар,
тази бяла стена
все тук чака.

Мина мъж
и издраска с ръце
нещо кратко.

Мина дъжд
и накисна лицето и
гладко.

Потопена до глезен във вар,v тази малка стена
все тук чака.

1996

Жена

Тази малка плоча
със продупчен център
винаги ще се върти
и няма да избяга.

Винаги иглата ще дълбае
кръглото сърце.

Тъй и грамофона
все тоя дрезгав вопъл
ще изглажда,
без да го разгъне в линия,
без да разбере.

1996

Не ме връщай назад

Не ме връщай назад,
не ме пускай.
Във стопената вечер,
на чай,
не разтваряй скръбта като захар,
не припомняй
за родни неща.

Във ръцете писмата се стоплят
-жълти клечки са старите дни-

тъй-далече във светлата вечер
не ме пращай с присвити очи;
тъй-далече във синьото време
-като птица над много вода-

не разтваряй скръбта като захар,
не припомняй за родни неща.

1996

"Кибрит"
стихове в кибритена кутия
1997

© Мария Канева - автор

© Боян Донев - илюстрации

Всички права запазени.