Нощта

Нощта е мак
разгърнат и черен.

Копринена чашка
-крехка-
-коси
на крехка кукла шумолят.

Дръпвам червените платове
-диплят се
-диплят

–

–

–

От пода струи наркотик.

1991

Денят е светъл като вода

Денят е светъл като вода.
Денят е студен.
Аз обичам да ме облива,
така обичам.

То е както в северните планини-
бели тела, бял сняг.
И момичета с тихи ръце.
С коси, нагънати по рамената.

Денят е светъл като вода.
Денят е студен.
Аз по улицата вървя
и докосвам с ръка
косата си.

1991

***

Залъкът е голям.
В глада си съм премаляла.
За мен е сътресение-вкусът.
Месото-мъка и радост.

То е все едно да вървя на ръце
по горещ пращящ пясък.
Да отпоря картинката на морето
и да я навия на руло.

Но вятърът е тъй сух,
тъй стабилен, изправен,
а аз съм самолет от тетрадка
и пикирам с върха си.

1991

Целувката е студ

Целувката е студ,
във който чувстваш
ръцете си горещи,
наедрели,
червено откроени
на снега.
И цялата гора да друснеш-
ще опада.

Снежинки се въртят, въртят, въртят.

И виждаш, и не виждаш-
във дола
червената къщурка дими.

По улея стопен-
струйка вода.

1991

Искам

Искам.
Искам мъничко
-струйка вода
по гърба на храста,
как капе…
Ръцете ти върху ръцете ми.
Плача.

Скалата е остра.
Скалата е
тъй тънко изляна,
че дели.

Искам всичко.

1991

Скръбта крие

Скръбта крие особена лекота,
която ни вдига
над реалното.

Мислите се вглъбяват.
Погледът оживява като река,
във която
е паднал
камък.

От дланите ни струи светлина.
Тялото се стопява.

Изсъхващите цветя
ухаят невероятно.

1991

Топла съм

Топла съм –
червен покрив
грапав и широк,
сведен в ъглите надолу,
облян от вода.

Нищо друго не знам.

Тук – простряна,
бита от дъжда,
измокрена до кости,
жумяща,
лъщя.

1991

"Цигари"
стихове в цигарена кутия
1997

© Мария Канева - автор

© Боян Донев - илюстрации

Всички права запазени.